ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХЪЛБОЧНИТЕ КОСТИ, ЦЕНТЪРА НА ТЕЖЕСТТА И БОЛЕСТИТЕ

MASAYUKI SAIONJI

МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ПО ПРЕВАНТИВНА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА В ТОКИО (I.I.P.M.P.)


     Центъра на тежестта е в отношение с тежестта на тялото в десния крак и тежестта на тялото в левия крак.

  1. Изместването на Хълбочните кости предизвикват неравновесие на Центъра на тежестта.
  2. Неравновесието на Центъра на тежестта причинява неравномерно напрягане на мускулите и в двата крака и изместване на костите (ставите) на тялото.
  3. Центъра на тежестта във времето винаги се променя, но със сигурност можем да видим склонност на отклонение (надясно или наляво) за определен период от време.
  4. Изместване на хълбочните кости вече съществува в майчината утроба (заради психически стрес или заради недостатъчно развитие на матка) преди раждане или по време на раждане това става динамично и наследствено ако майката има изместване на хълбочните кости.
  5. Разместването на хълбочните кости предизвикват неравновесие (прекалено напрягане или прекалено отпускане). Поради напрягането на мускулите в двата крака това неравновесие се забелязва във всички обикновени, ежедневни несъзнателни движения свързани с краката, дори по време на сън.
  6. Тези несъзнателни прояви все повече и повече увеличават неравномерното напрягане на мускулите в двата крака и изместването на ставите на костите.
  7. Психическия стрес предизвиква напрягане на мускулите на цялото тяло и увеличават неравновесието на Центъра на тежестта.
  8. Спорта и гимнастиката, дори вървенето и тичането ако са прекалени увеличават неравновесието в Центъра на тежестта. Студа, умората напрягат мускулите и засилват неравновесието в Центъра на тежестта. Прекаленото напиване и преяждане напрягат вътрешните органи и мускули и увеличават неравновесието на Центъра на тежестта.
  9. Неравновесието на Центъра на тежестта, ако достигне дефинирани степени и после се промени може да предизвика различни заболявания. После неравновесието в двата крака (отношение между главния и второстепенния) става инверсно. Това е собствена ребалансираща функция и тогава възникналите заболявания отшумяват. Това се нарича способност за самолечение.
  10. Неравновесието на Центъра на тежестта винаги е раздвоено в тялото (във всички клетки включително и тези на мозъка и вътрешните органи ) в дясната и лява половини на тялото.
  11. Симпатиковата и парасимпатиковата нервна система се повлияват също от Центъра на тежестта.
  12. Психическия статус (волята, бодростта, щастието, дори депресията) зависят от неравновесието на Центъра на тежестта.
  13. Неравновесието на Центъра на тежестта може добре да се контролира използвайки специален апарат, но дори и без апарат това е възможно ефективно като се сравнява напрежението на хълбочните стави.
  14. За да бъдат излекувани болните най-важното да се нулират неравновесието Центъра на тежестта на тялото, както и това да бъде запазено равновесието след лечението.

ОСНОВИ НА АНАТОМИЯТА И КИНЕЗИОЛОГИЯТА НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ


     Човешкият гръбначен стълб представлява вертикална огъваща се колона, съставена от 24 отделни елемента, наречени прешлени. Прешлените се подразделят на седем шийни /cervical/, дванадесет гръдни /thoracic/ и пет поясни /lumbal/. Основа на гръбначния стълб е свещената според древните гърци кост- сакрум /sacrum/ или кръстец, която представлява костен блок от пет срастнали прешлена. Разположен е в задната част на таза под ъгъл около 50 градуса под хоризонтала. В най-долната част на гръбнака се намира опашната кост, която е съставена от 3-4 различни поструктура прешлеиа и нормално само е рудиментарен орган.
     Гръбначният стълб се издига над таза с три плавни дъги. Вдлъбването в долнача част на гърба се нарича лумбална лордоза. Над нея има лека изпъкналост или прегърбване в областта на гръдния кош- торакална кифоза и след това отново има огъване напред на нивото на шията- цервикална лордоза. Тази конструкция позволява да държим тялото си изправено в предно/задна посока и уравновесява тежестта на горната част на тялото върху сравнително малка основа- сакрума. Тези извивки от своя страна намаляват сътресенията и  осигуряват свободно и плавно движение на тялото.

     Цервикален /шиен/ отдел- състои се от седем прешлена с характерна лордоза с връх на нивото на С4. Първите два прешлена atlas и axis са абсолютно различни от останалите прешлени и между тях няма интервертебрален диск, който се появява между втори и трети шиен прешлен. Атлас няма бодилест израстък /proc.spinosus/, а има добре изразени напречни израстъци /proc. transversi/, които се напипват между мастоиден израстък и ъгъла на долна челюст. На това ниво добре се извършват движения на екстензия и ротация, артерия вертебралис прави характерна чупка, като вертебралния отвор е сравнително широк и намалява възможността за компресия. Аксис- с характерен dens axis и силно изразен proc.spinosus дава идеална възможност за ротация, фиксиране и мануална диагностика. Между С3 и С7 има унковертебрални стави, които силно ограничават и контролират страничния наклон.

     Цервикалният отдел е най-подвижният в човешкото тяло, но и най-лесно ранимият. Ставите на главата представлияват и периферен управляващ център на тонуса на цялата мускулатура.
     Торакален /гръден/ отдел- тази част от гръбначния стълб се състои от 12 прешлена разположени в гръдна кифоза. В сравнение с дисковете телата на прешлените са доста по-големи. Напречните израстъци proc.transversi лежат в хоризонтална плоскост, а proc.spinosi са дълги и позицията им е коса под ъгъл от около 60 градуса. Тези прешлени /не всички/ артикулират с главичката на съответното ребро и ставна повърхност на по-горното ребро artticulatio capitis costae et art.costotransversaria. Цялата тази конструкция осигурява голяма здравина и защита на гръдните органи и обуславя малката подвижност на прешлените един спрямо друг. Единствено въртеливите движения са най-свободни, движенията настрани, напред и назад са ограничени от ставните повърхности, бодилестите израстъци, ребрата и малката височина на междупрешленния диск. Трябва да се обърне внимание върху торако-лумбалния преход, тъй като той е най-подвижен и се наблюдават блокажи с висцеровертебрални промени т.е. симптоми наподобяващи заболявания на сърцето, белите дробове, стомаха, пикочно-полова система и др.

     Лумбален отдел на гръбначния стълб- състои се от пет прешлена, разположени в лумбална лордоза. Всеки прешлен се състои от предна част-тяло и задна част- дъга. Образуват се предна и задна колона на гръбначния стълб. Предната част носи по-голяма част от теглото, а задната колона предпазва гръбначния мозък,  скачва и стабилизира сегментите на гръбначния стълб. Задната част има дъга , израстъци формиращи фасетните стави,  напречни и бодилести израстъци. Всички тези израстъци служат като лостове за закачане на мускулите, които движат гръбначния стълб.  Пети лумбален прешлен лежи върху сакрума и образува лумбосакралната става. Това е място на най-голямо натоварване и на най-много проблеми в долна част на гърба. Голяма част от проблемите се получават от лоша функция на предния или задния дял на гръбнака, или и на двата съчетано. Нормално в изправено положение  задната част поема около 16 процента от тежестта на тялото, но може и по-малко /както е в седнало положение/. При тежка форма на стесняване на диска ставните повърхности на интервертебралните стави се доближават една към друга прекомерно – фасетките могат да поемат и до 70 процента от теглото. Това води до тежки дегенеративни промени не само в задната колона, но и до преразтягане на предната част и компресия в задната част на предната колона на гръбнака.
Телата на прешлените се предпазват от взаимно търкане с помоща на междупрешленните дискове. Те представляват здрави и гъвкави фиброзни пръстени, които съдържат в средата несмачкваща се сфера от желатинозна маса, наречена нуклеус или ядро. Прешлените заедно с дисковете между тях се превръщат в една гъвкава и еластична колона, готова да поема товари и да поглъща външни сили от различно естество и посока.
Фактически самата макаровидна форма на прешленните тела подпомага разпределението на натоварването. Те имат тясна средна част и се разширяват към горната и долната повърхност. Единствено пети лумбален прешлен и по-тънък отзад и това подпомага лумбалната лордоза. Неговият диск  е най-дебел, има леко клиновидна форма и това помага да се поеме товара на цялото тяло над него. Всяко тяло на прешлена е изградено от твърда кост отвън и гъбеста кост отвътре, наречена спонгиоза. Тази спонгиоза има гъбеста структура и е напоена с  голям запас от кръв. Това е голямо кръвно депо за целия организъм, но също така спомага и за поглъщане на ударите и правилно преразпределиние на хидростатичното налягане във всички посоки и пренасяне на хранителните вещества към интервертебралните дискове. Гъбестата част /спонгиоза/ на прешленното тяло по самата си същност представлява рехава костна тъкан, изградена от множество костни гредички /трабекули/, подредени в различна посока. Поради тази си структура те също поемат напрежение в различна посока и са излючително здрави и  леки. Ако това не беше така костите не само щяха да бъдат склонни към разцепване, но поради голямото си собствено тегло, ние трудно бихме били в състояние да се движим. Разграничителната линия между прешлена и горната и долната повърхности на диска е изградена от тънък хрущял и се нарича крайна пластина. Това е най-слабата част на гръбначния стълб и е причина за много от проблемите в него.
Когато прешлените са насложени един върху друг, последователните костни дъги образуват канала на гръбначния стълб. В него е поместен крехкия гръбначен мозък на централната нервна система. От двете страни по цялата му дължина излизат коренчетата на гръбначния мозък. Самият гръбначен мозък свършва на нивото на втори лумбален прешлен. След него коренчетата продължават през гръбначния канал /cauda equina/ , докато излязат от съответния интервертебрален отвор. Докато ролята на предната колона служи за опора, накланяне и ротация, работата на задната колона е значително по-сложна. Освен за защита на гръбначния мозък,  тя насочва движенията на прешлена- позволява едни и ограничава други, а също така помага свързването на прешлените един спрямо друг посредством интервертебралните стави и спира взаимното им приплъзване.

     Връзки на гръбначния стълб- това е спомагателна система, предназначена да свързва, насочва и ограничава движенията на прешлените. Освен предната надлъжна връзка /ligamentum longitudinale anterior/ , най-голямо значение има задната система от връзки, съставена от капсулните  връзки на интервертебралните стави, жълта връзка /lig.flavum/, междубодилковата връзка /lig.interspinale/ , надбодилковата връзка /lig.supraspinale/ и задната надлъжна връзка /lig.longitudinale posterior/. Жълтата връзка е разположена между предните повърхности на фасетните стави. Тя е изградена от еластин- 80 процента и колаген-20 процента. Поради тази причина освен, че има свойството да се разтяга, тя има и възможността да се контрахира /свива/, което я различава от другите връзки. При дегенеративти процеси става калцификация на lig.flavum, вертебрална стеноза и неврологични и съдови промени.
Докато жълтата връзка покрива предната част на фасетната става mm.multifidi et mm.rotatori покриват задната част. Тези мускули контролират навеждането напред и ротацията. Ако гръбначния стълб иска да се наведе ,преди да е създал достатъчна задържаща сила в тези мускули- поради наличие на болка или при хлътнал гръб- може да се получи недоловимо приплъзване на горния прешлен спрямо долния и цялата каскада от последващи симптоми.
Междубодилковата връзка е разположена между  proc.spinosi и ограничава прекомерното им отваряне. Надбодилковата връзка свързва върховете им и има същата функция. В пространството между L5-S1 няма надбодилкова връзка., защото  функцията за ограничиние на навеждането напред и настрани се поема от масивната lig.ileolumbale. Хълбочно-поясната връзка дава най-стабилната опора за основата на гръбначния стълб. Тя е широка и фиброзно удебелена лента между вътрешните повърхности на хълбочните кости и уголемените и масивни  напречни израстъци на L5. Тези конструктивни промени водят до стесняване на междупрешленните отвори на това ниво, а имайки предвид и голямото натоварване  съзираме причините за чести възпаления и болка в поясната област.
Предната надлъжна връзка е разположена по предната част на прешленните тела и е най-силната в гръбначния стълб и не позволява прекалено огъване назад. Освен това тя не позволява прекалената лордоза в поясната част при вдигане на товар.
Задната надлъжна връзка се намира по задната повърхност на прешлена и усилва фибразната част на интервертебралния диск. Тя е много силно инервирана и е крайно чувствителна към разтягане. При дискова херния , когато ядрото пролабира навън, причината за възпаление и болка е двуяка- както от разтягането на външните слоеве на фиброзния пръстен, така и от чувствителната задна надлъжна връзка, лежаща върху него.

     Междупрешленни дискове /disci intervertebrales/- това са еластични образувания със сферична форма, разположени между прешлените и изпълнени с желатинозна течност. В тях има ограничен брой нервни окончания /в капсулата/ и изцяло липсва захранване с кръв. Дисковете са предназначени да осигурават гъвкавост при малко натоварване и стабилност при голямо. Забележителното е, че при вертикална стойка това се получава чрез увеличаване на съпротивлението на опън на дисковите стени. Без тези свойства на опън човешкият гръб няма да изглежда толкова строен и щяха да са нужни много по-мощни мускули, за да се изправим след като сме се навели. Недостатък на вертикалната стойка е по-голямото натоварване в долната част на гръбначния стълб. Високото вътрешно-дисково хидростатично налягане тласка прешлените да се разделят и същевременно има функция за спойка между тях.
Съдържащите течност под налягане ядра на интервертебралните дискове са поместени в здрава, кръгла стена, наречена фиброзен пръстен /аnulus fibrosus/. Стената е изградена от около 12-15 здрави и еластични фиброзни слоя, разположени под ъгъл от около 65 градуса спрямо хоризонта,  последователно в диагонално обратни посоки. Тази конструкция позволява максимална здравина и свобода на движение. Ламелите в задната страна на диска са по-тънки и са групирани по-плътно, което позволява по-голяма свобода на движение при навеждане напред, но и по-голяма ранимост. Дисковете на L5 често имат бъбрековидна форма, което е добро за функцията, но също води до повишена чувствителнос към травми поради допърнителни усукващи фактори към острите задни ръбове на прешлените.
     Ролите на вътрешната и външната част на стената на диска са коренно различни. Вътрешният пръстен създават здрава капсула, която задържа воднистото ядро. Външната част на фиброзния пръстен свързва диска към съседните гръбначни сегменти, не носи товар и  не позволява костите да се разединят.Точно тази част на диска е инервирана и реагира при травма. В нормално състояние двете части на фиброзния пръстен работят в синхрон. Високото вътредисково налягане разтяга външния пръстен и поддържа необходимата величина на задържане и отдаване. Ако няма достатъчно вътрешно налягане в диска  не може да се създаде достатъчно задържащо напрежение на фиброзния пръстен на един от дисковете, този сегмент може да се разхлаби и да се разцепи дори и при леко движение.

     Хранене на интервертебралните  дискове- липсата на кръвоносни съдове е причина за голямата важност на различните механизми за осигуряване на течности, хранителни вещества и отвеждането на отпадните продукти от диска. Бедното хранене се смята като главна причина за дегенерирането на дисковете. Два са основните пътя за обмен на вещества от диска. Първият механизъм  е на дифузия- старата течност се отделя през деня, а прясната се поглъща през ноща. Протеогликаните са глюкозамини, свързани с белтъци и  упражняват мощно осмотично привличане на водата, като се противопоставят на гравитацията, която изстисква водата от диска. Нашите интервертебрални дискове губят до 20 процента от своята течност през деня и пресните течности, поглъщани през ноща вследствие липсата на гравитация по надлъжната ос и привличането от протеогликаните е основният начин, по който се хранят дисковете. Вторият механизъм е на конвекция вследствие промени на налягането вътре в диска, предизвикано от движенията на гръбнака. Те създават редуващи се засмуквания и притискания на дисковете, подобно на сюнгер. Пълномащабните движения на гръбнака става още по-необходимо поради следните обстоятелства

  • Когато стареенето и износването  предизвикват запушването на малките отвори на крайните пластини, които обменят течностите от спонгиозата на прешлена.
  • Когато стареенето предизвиква фиброза стената на диска.
  • Когато дегенерацията на диска води до намаляване концентрацията на протеогликаните.
  • Когато работим продължително време в седяща позиция.

     Дозираните  нерезки движения с голяма амплитуда поддържат гръбнака млад и го подхранват- по тази причина е важно да провеждаме своевременна кинезитерапия и рехабилитация  на болния гръбнак.

     Фасетни стави на гръбначния стълб- това са анатомични съединения, които свързват задната част на гръбначния стълб. Те предпазват задните ъгли на интервертебралния диск и изграждат задно-страничната част на гръбначния канал и вертебралния отвор. Фасетните стави са изградени от долните и горните ставни израстъци на два съседни прешлена. Гладката разделителна повърхност при съвпадането на тези четири плътно опиращи се стълбчета образува двете ставни съединения. Те си пасват плътно и всяка от тях е покрита с обвивка от гладък и полуеластичен хрущял- хиалинен хрущял. Той позволява ставните повърхности да се плъзгат леко една спрямо друга, деформира се леко при движение /изтласква течност навън/ и когато натискът изчезне възвръща нормалната си форма / засмуква течност обратно/-това е начинът за хранене на хиалинния хрущял, който е лишен от кръвоносни съдове. Друга функция е  неговото свойство да отделя синовиална течност. Тази течност играе роля на лека смазка /намаляваща триенето при плъзгане/ и отделно има голямо повърхностно напрежение, което задържа ставните повърхности една към друга. Втората функция се подпомага от стегнатата къпсула на интервертебралната става, която държи течноста под налягане, което от своя страна разделя ставните повърхности една от друга и смекчава ударите на костите една спрямо друга. В тези привидно противоположни действия на елементите е особено важен балансът и правилното функциониране на всеки един от тях. Освен това синовиалната течност почиства ставното пространство като отмива увредените при работа частици от хрущяла. Синовиалната мембрана отделя големи клетки /макрофаги/, които изяждат тези увредени хрущялни клетки в потока от плаващи отломки. Този мешанизъм е много важен, тъй като ако не съществуваше тези отломки биха надраскали и увредили допълнително гладката повърхност на фасетните стави. Капсулите на фасетните стави на гръбнака са по-здрави от повечето синовиални ставни капсули. Те играят важна роля при ограничаване на гръбначните сегменти при навеждане напред. Нормално лумбалните ставни израстъци не носят голям товар. Това се променя, ако дискът е много изтънял или имаме прекалено голяма лумбална лордоза и това води до поемане на повече натоварване и съответно води до голямо и бързо износване на ставите. Поради богатата инервация и кръвоснабдяване на капсулите на интервертебралните стави се получава мощна възпалителна реакция, водеща до силна и сковаваща болка в областта на кръста.

     Гръбначномозъчни нерви /коренчета/- те провеждат импулсите до мускулите и пренасят сетивна информация обратно до мозъка от външния свят. В лумбалната зона те излизат от гръбначния стълб под нивото на съответния прешлен. Двете коренчета на L1 излизат отляво и отдясно от междината на L1-L2. Коренчетата на L5 излизат на нивото на лумбосакралната става. Когато излязат от гръбначния мозък, нервните коренчета минават през междупрешленните отвори /foramina intervertebrali/ -те са ограничени от дъгата на прешлена, задната част на диска, едната от фасетните стави и в близост до мултифидите. Самото коренче е обвито от нервна обвивка, която го предпазва от околните структури, но също може да бъде и причина за различни проблеми. Виждаме, че изключително нежни нервни структури се намират в близост до една ортопедична механична система за движение. Всеки един директен контакт между тях е причина за болка и страдание, а причините за този контакт, както и клиничното протичане могат да бъдат различни.

     Движения на прешлените и гръбнака- двеженията на прешлените в гръбначния стълб са комбинация от плъзгане, наклоняване и усукване. Всяко едно от тях допринася малко за общото движение, но събрани и комбинирани заедно, дават огромната подвижност и здравина на гръбнака. При плъзгането горният прешлен се приплъзва напред, назад или настрани спрямо долния, като разстоянията на преместване са минимални. Това движение всъщност е първо и фоново,то  поставя прешлена в по-добра позиция за наклон или усукване. Точното количество на плъзгане е изключително важно за здравия гръбнак. При повече или по-малко плъзгане се получава нестабилен или втвърден гръбначен сегмент. За контрол на плъзгането голямо значение има здравината и добрата хидратация на диска, които със своето хидростатично налягане увеличават разстоянието между прешлените и поддпомагат функцията за наклон, без да се опират костни ръбове един в друг и като допринасят за създаването на стабилност на двигателния сегмент. Много по-важни за контролираното навеждане са структурите на задния дял. При наклона напред става увеличаване на разтягането в меките тъкани около фасетните стави- ставните им повърхности са здраво заключени една спрямо друга, жълтата връзка и ставните капсули на интервертебралните стави също са опънати докрай. При продължаване на навеждането става едно наклоняване на горния прешлен като цяло напред- завърта се предния край, а задния се повдига /като наклонено кубче/.  Това движение се ограничава главно от капсулите на фасетните стави. При още  по-голям наклон напред може да настъпи вторично плъзгане напред на горния прешлен спрямо долния, което да увреди диска или други меки елементи на двигателния сегмент. По този начин по-голямото навеждане позволява и по-голямо плъзгане. При това движение интервертебралните стави почти са изключени от възпиращо действие. Именно прекомерното навеждане на прешлена е онова, на което противодействат ставните капсули и жълтата връзка, докато мускули мултифиди осъществяват активния му  контрол. При комбинирано движение на навеждане с ротация се включват още системи за контрол на движението и то става още по-сложно. Важно е да се отбележи, че за извършването дори и на най-малкото и просто действие на човешкия гръбнак трябва да работят в синхрон и хармония множество подпомагащи, контролиращи и ограничаващи фактори, които ние не осъзнаваме, докато наблюдаваме и се наслаждаваме на изяществото и красотата на човешкото тяло в движение.

   
ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ЗНАЦИ ОТНОСНО ЗДРАВЕТО НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ.

     Има най различни тълкувания и определения за здраве и това създава доста голям хаос в обществото. Според Световната здравна организация, здраве е състояние на комплексно физическо, психическо, емоционално, интелектуално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг. С оглед на това определение е необходимо да има баланс и адаптация на нашия организъм към множество външни и вътрешни фактори на агресивно въздействие. Настъпва верига от множество  промени, които се отразяват в нашето телодържание в покой и в движение. Изместването на сакро-илиачната става е само част от проблема. Във връзка с поддържане на тялото ни в изправено положение става и смяна на центъра на тежестта, което директно води до възникване на различни заболявания. Но да видим какви са признаците, които могат да ни предупредят за възникване на заболяване на гръбначния стълб.

  1. Стъпалото на единия крак се отклонява навън при ходене или при почивка в изправено положение- това говори за изместване на центъра на тежестта към единия от краката и последващи промени в мускулния тонус, кинезиологични промени и преобладаване на единия дял на Вегетативната нервна система в поддържане на хомеостазата.
  2. Невъзможност  да се направи дълбоко вдишване- заболяване и болка в областта на гръден кош- прешлени, ребра, стави, вътрешни органи.
  3. Невъзможност за извършване на свободно  и симетрично движение  в една част от гръбначния стълб.
  4. Ставите на горни или долни крайници са асиметрично подвижни- дължи се на мускулния дисбаланс.
  5. Лесна уморяемост, невъзможност за продължителна концентрация, раздразнителност, депресия, високо или ниско кръвно налягане, сърдечни смущения, загуба или наддаване на тегло, ранно побеляване или окапване на косата, чести настинки, алергии, гинекологични и мн. други  заболявания- възможно е да се дължат на дисбаланс между симпатикусова и парасимпатикусова нервна система вследствие промяна на центъра на тежестта и наличния мускулен дисбаланс.
  6. Единия крак,  тазобедрена стави, хълбок, лопатка стоят по-високо от другия, наклонена глава, лицева асиметрия, извиване на тялото при ходене, предпочитание единия крак да е по-напред от другия в изправено или седнала положение, асиметрично износване на обувките ,деформация на палеца на крака,  предпочитание на кое рамо да се носи чанта или в коя ръка- чадър или бастун, преобладаване на заболявания в очи , уши,зъби, гръбнак, мускули, крайници,  вътрешни органи и др. от страната на сакроилиачната дислокация.
  7. Чувство за генерализирана  болка и умора в гърба и/или точки на пренапрежение, сковаване, трудно раздвижване сутрин, лесна уморяемост на крайник, дискомфорт/сковаване на мускул без определена или точно установена причина.
  8. Трудно поддържане на определена позиция за продължително време, без чувство за дискомфорт и болка, чувство за нестабилност при ходене, честа смяна на опорния крак при почивка в изправено положение.

      Посочените белези са ориентировъчни и са подбрани след дълго наблюдение и емпиричен опит. Посочването на точна диагноза е възможно след комплекс от диагностични  и клинични изследвания под ръководството на лекар. Целта на гореизложеното е да се опреди дали определен човек има някои от тези признаци и да се насочи за диагностично уточнявани с последваща терапия.
Чрез правилно проведена Юмейхо терапия можем да преодолеем голяма част от нарушениета на движението и да повлияем благоприятно такива социално значими заболявания като дискогенна болест/дискова херния, лумбаго,  дископатия/, сколиоза, спондилоза и спондилолистеза, радикулит, плексит, ишиас, мигрена, невралгия, неврастения,     фибромиалгия, епикондилит, тендовагинит, инсерционит, артрозна болест и мн. други.
В нашата практика трябва да се наложи интегративния подход към проблема на пациента с мултидисциплинарно сътрудничество между семеен лекар, ортопед, невролог, ревматолог, физиотерапевт, мануален /Юмейхо терапевт,  психолог, психиатър. Необходимо е да се гледа на болния човек като едно цяло, нужна е комплексна терапия и никога да не опростяваме подхода си с лечение  само на сакроилиачна става, крак, ръка или блокаж на гръбнака, тъй като още от древността е известно, че соматичното страдание води до промени в психиката ни и пречи на социалната ни адаптация.

     Противопоказания за юмейхо терапия
   Провеждането на Юмейхо терапия изисква от терапевта изключително добри познания в мануалната диагностика, кинезиологията , анатомията и  изключително прецизно владеене на различните похвати. Практиката е показала, че най-тежките усложнения на мануалната терапия са регистрирани в шийния дял (вкл. и смърт вследствие на руптура на а.vertebralis)  и по – рядко в лумбалния и торакалния дял.

     Абсолютни противопоказания – понякога могат да се пропуснат като диагностична грешка и не толкова от незнание. Бързата диагностика и терапия може да доведе до пропускане на туморни формации, туберкулозен спондилит,  os odontoideum и др.
Тези грешки могат да бъдат избягнати при снемане на подробна анамнеза  и добра мануална диагностика. Лошата мануална техника представлява най-голямото абсолютно противопоказание, когато не се успее да се постигне добро ненасилствено, безболезнено и елегантно заключване и преднапрежение на манупулирания участък. Сега ще изброя и клиничните противопоказания, при които не бива да се правят наместващи похвати:
     1. Заболявания и аномалии на а.vertebralis.
     2. Тежки форми на остеопороза.
     3. Тежки дегенеративни изменения.
     4. Деструктивни процеси вследствие тумор или туберкулоза.
     5. Възпалителни процеси.
     6. Хиперподвижност .
     7. Травми с нарушение на анатомичните структури.
     8. Много тежки форми на остро лумбаго- суспектни за сериозен дисков пролапс.
     9. Тежки форми на ювенилна остеохондроза.
     10. Психични нарушения.
     Винаги трябва да се има предвид, че грешките спрямо тези противопоказания дават винаги добър материал за дискредитиране и възможност за нападки спрямо юмейхо терапията.
     Независима от тези грешки най-важното противопоказание произхожда от техническия начин на работа и възможността да се постигне добро и безболезнено заключване и преднапрежение на манипулираната област- сл. никога не бива да извършваме манипулация/наместващи похвати/  срещу рефлекторната болка.

  • Заболявания и аномалии на a. vertebralis- един от големите проблеми за мануалия терапевт е вертебробазиларната съдова недостатъчност. Трябва да имаме предвид, че при манипулации е възможно да се получат тежки усложнения като синкоп, загуба на съзнание, исхемичен мозъчен инсулт и дори и смърт. От друга страна трябва да отбележим, че мануалната терапия и в частност юмейхо е изключително ефикасна при оплаквания от целвикален световъртеж. Доказано е, че около 41% от всичките състояния на световъртеж са свързани с блокажи на горната част на шийния отдел. Манипулацията обаче изисква изключително внимателно изследване и още по-прецизна и щадяща техника, особено за пациенти над 40 год., тъй като при тях очакваме известни склеротични и спондилогенни промени.
  • Остеопороза- при нея често се намират блокажи, които могат да се освободят с много лека ръка, обаче болките се дължат най-вече на самото заболявание, което трябва да се лекува.
  • Дегенеративни промени- получава се мускулен дисбаланс, блокажи на интервертебрални стави и болка. Можем да подобрим мускулния тонус и да подобрим подвижността на гръбнака, при което пациентът чувства значително облекчаване. Ползата от това е да възстановим останалата свободна функция след  дегенеративното заболяване.
  • Възпалителни процеси- при остри възпалителни процеси юмейхо терапия е противопоказана около и върху засегнатите стави. Тя може да се проведе при отзвучаване на острите симптоми и по този начин съкращаваме значително срока на рехабилитацията.
  • Хиперподвижност- манипулацията в сегменти с установен хипермобилитет е противопоказана. Хипермобилитетът се увеличава след неправилна терапия и могат да се получат тежки увреждания на дълбоките структури. Мобилизация и манипулация можем да провеждаме на съседните нива.
  • Травми с нарушения на анатомичните структури- юмейхо не се прилага при сублуксации, луксации и фрактури. При по-леки травми трябва винаги да подозираме руптура на връзки, костни фисури и др.  наранявания на меките тъкани. Мобилизации и манипулации се правят след отзвучаване на острите симптоми- понякога изчакваме и повече от 6 седмици.
  • Много тежки форми на остро лумбаго- в случая подозираме сериозен дисков пролапс. Мненията за терапия по света са коренно противоположни и различни. Разбира се мануалната терапия не може да репонира дисковата херния, но винаги съществуват мускулни контрактури и вторични блокажи, които можем да повлияем. Качествената юмейхо терапия с преобладаващи меки масажни техники, безболезнени мобилизации и манипулации могат чувствително да подобрят състоянието на пациента и да скъсят времето на оздравяване.
  • Ювенилна остеохондроза- мануална терапия е противопоказана само в този дял, където са най-тежките изменения. Съвсем редно е да се манипулира тазът или шийният сегмент на това дете, ако се натъкнем на съответната патология.
  • Психични нарушения-  те са сравнително честа причина за болка в шийно-раменния и поясния отдели. Всички ендогенни и екзогенни оплаквания се проектират върху гръбначния стълб и могат да се изразят под форма на мускулен дисбаланс и суперконтрактура, болка и блокажи. Решението на всеки случай е индивидуално, но успехът не винаги е гарантиран/тъй като не се лекува основното заболяване/ и съществува риск при засилване на оплакванията причината за това да бъде прехвърлена върху терапевта. При друга група пациенти терапията ги облекчава и те искат да бъдат  манипулирани често. Това често се използва от недобросъвестни и комерсиални терапевти или лаици. Трябва да се знае, че всекидневните и много на брой манипулации /25-35 бр./ за кратко време водят до разхлабване на мускулния корсет и лигаментарния апарат и това води до нова необходимост от манипулации и се получава един порочен кръг, който може да удовлетвори само нечестния манипулатор.

    Тъй като някои методи на мобилизация имат все по-голямо значение, проблемът за противопоказанията, що се отнася до опастност за болния, все повече губи значението си. Разбира се, не бива да манипулираме там, където този лечебен метод не е показан.

     ЮМЕЙХО ТЕРАПИЯ И ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ


     Според Световната здравна организация, здраве е състояние на комплексно физическо, психическо, емоционално, интелектуално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг. С оглед на това определение здравето е баланс  и хармония между различни органи и системи, вътрешни и външни фактори. Идеята за Юмейхо терапия и профилактика е структурирана около идеята за осигуряване на тези баланс и хармония.
Вследствие на изправеното положение на човешкото тяло настъпват редица еволюционни промени в целия опорно-двигателен апарат, което ни отличава съществено от всички други живи същества на планетата. Това определя и различните заболявания, които са изучени при човека и разликите дори и най-близките ни в родствено отношение- приматите. При хората през повечето време голяма част от тежестта  на тялото е двуопорна т.е. разпределена е между двата крака. В този ортостатичен баланс Центърът на тежеста /ЦТ/ лежи по вертикална ос минаваща през сагиталната равнина на тялото и се намира на няколко сантиметра под пъпа. За поддръжката на изправената позиция е необходим постоянен и непрекъснат тонус на постуралните мускули. При нормално телодържание и имбаланс на мускулатурата е нужна сравнително малка енергия, за да стоим в изправена позиция. ЦТ се поддържа около една референтна точка с помоща на малки елипсовидни трептения. Тези малки отклонения се извършват поради промени в тонуса на мускулатурата на краката, кръста, ръцете, главата, т.е.цялото тяло. За да реагира на гравитацията и изискванията за баланс и симетрия постуралната мускулатура съответно непрекъснато се намира в различно състояние на активност. Ако единият от краката не е в състояние да потесе половината от телесното тегло става отклоняване на ЦТ във времето-  следователно ЦТ е динамична величина.
     Изместване от господстващото положение на ЦТ се влияе от състоянието на гръбначния стълб- сублуксация на сакроилиачни стави, тазобедрени стави, пубис, колене, глезени, стъпала, мускули и връзки и т.н. Тази промяна води до статични и динамични промени в цялото тяло и съответни промени във  функцията на Вегетативната нервна система.
     Повече от шейсет процента от силата на човешкото тяло се определя от поясния отдел на гръбначния стълб и мускулатура. Функционалното скъсяване на крак, възникващо от дисфункция и дисторзия на таза водят до промени в сакроилиачните стави, ТБС и  патологично изкривяване и дегенеративни промени промени в целия гръбначен стълб, а не само в поясната област.

     Юмейхо терапия и профилактика при  болести на гръбначния стълб- прилага се специална масажна техника върху паравертебралните и постуралните  мускули, която осигурява миорелаксация, вазодилатация,  подобряване на кръвоснабдуването и лимфоотока, рефлекторен ефект и т.н. Това води до доближаване на ЦТ към неговата референтна позиция,  намаляване на компресията върху нервните коренчета и интервертебралния диск и подобряване на тяхната трофика, намаляване на болката и възвръщане на самочувствието.

     Междупрешленни дискове- това са еластични възглавнички, които са разположени между телата на прешлените. Те са предназначени да осигуряват гъвкавост и пружиниране на гръбнака при малки натоварвания и стабилност при голямо натоварване. Съдържащите желатинозна течност ядра на диска /nucleus pulposus/ са поместени в здрава фиброзна капсула /anulus fibrosus/ - 12-15 пласта фиброзни пръстени, наречени ламели. Тези ламели са разположени под ъгъл от 65 градуса в различни посоки, слой след слой и съчетават голяма здравина и еластичност. В целия диск няма никакви кръвоносни съдове и има нервни окончания само във фиброзната капсула- именно те алармират с чувство за болка при разтягане и усукване. Храненето на дисковете става чрез механизмите на дифузия и конвекция. По първия механизъм решаващо значение има количеството на протеогликани в диска, тяхното намаляване с възрастта, а от там това води до дехидратация и остаряване на диска през годините. Механизмът на конвекция се задейства при изменение на вътрешното налягане в диска, получено при активно или пасивно  движение на тялото . Чрез правилна Юмейхо терапия можем да намалим контрактурата на мускулите  паравертебрално и да повлияем процесите на дуфузия на вода в диска. Чрез насочени техники на мобилизация и манипулация променяме динамичното налягане и допълнително  компенсираме малки количества течности в диска и забавяме неговото неизбежно остаряване и слягане под влияние на гравитацията. Различните Юмейхо похвати за масаж, мобилизации и манипулации водят  до подобряване на кръвоснабдяването, възвръщат нормалната подвижност , подобряват  функционалното състояние на целия двигателен сегмент и  намаляват в голяма степен компресията върху нервното коренче. Следователно  контролът  върху мускулния тонус, освен че намалява  чувството за болка и скованост , отстранява причините за  несиметрично разтягане във интервертебралния диск ,  води и до намаляване на напрежението в капсулите на интервертебралните стави и другите лигаменти, които стабилизират гръбнака. Това е причина  за вторично намаляване на артрозата в натоварените участъци и забавяне съществено процесите на остаряване на гръбначния стълб.
Начинът на живот на съвременния човек е свързан с непрабилна работна поза, принудителна позиция,физическо  пренатоварване или обездвижване, лошо или неправилно хранене, психическо пренапрежение- прекалена амбициозност или апатия, безсъние неправилна употреба на алкохол,  психотропни субстанции и аналгетици и много други. И така ден след  ден това дава отражение върху нашето тяло, появява се болка в гърба, в крака, в ръката. Тези болки се променят малко или не се променят във времето и могат да доведат в рамките на една година до 26 % трайна нетрудоспособност, което е трагично за един човек в работоспособна възраст и води до голямо занижаване на социалния статус не само на болния човек, но и на цялото му семейство.
Тук е мястото на Юмейхо като профилактична методика да подобри циркулацията на кръв и лимфа, да подобри механиката и кондицията  на тялото ката цяло, да намали и отстрани фактора болка и вторично да подобри обмяната на веществата и  настроението ни, да отстрани натрупаната умора и дискомфорт и по този начин да подобри качеството ни на живот.

схема 1
схема 2
схема 3
схема 4
Атлас анатомия на човека - Неттер
Юмейхо - начинаещи
Анатомия
Гръбначен стълб
Сколиоза
Вегетативна нервна система
Патоанатомия